Предпочитам да говоря за неуязвимостта, която толкова много хора в Европа приписваха на Америка. Неуязвимост? Каква неуязвимост?!? Колкото повече едно общество е демократично и отворено, толкова повече е уязвимо за тероризма. Колкото повече една държава е свободна, неуправлявана от полицейски режим, през толкова повече изпитания минава и е изложена на толкова по-голям риск от отвлечени самолети или от касапниците, които в течение на толкова години се случваха в Италия, в Германия и други европейски страни. И които сега се случват, чудовищно уголемени, в Америка. Не случайно недемократичните страни, управлявани от полицейски режим, винаги са приютявали и финансирали терористите и им помагат.
Съветският съюз, сателитните държави на Съветския съюз и Народна република Китай например. Либия на Кадафи, Ирак, Иран, Сирия, Ливан на Арафат, самият Египет, самата Саудитска Арабия, чийто поданик е Усама Бин Ладен, самият Пакистан и, разбира се, Афганистан, и всички мюсюлмански региони в Африка. По летищата и в самолетите на тези страни аз винаги съм се чувствала в безопасност. Спокойна като пеленаче, което спи. Единственото нещо, от което се страхувах, беше да не ме арестуват, защото се изказвам зле за терористите. По европейските летища и самолети обаче винаги ми е било малко нервно. А по американските даже много. А конкретно в Ню Йорк - два пъти по толкова. (Във Вашингтон - не. Трябва да си призная. Самолетът срещу Пентагона наистина беше нещо неочаквано). Така че, по моему, въпросът никога не е бил "дали", а "кога". Защо, мислиш, във вторник сутринта подсъзнанието ми чувстваше безпокойство и усещане за опасност? Защо, мислиш, противно на моите навици, включих телевизора? Защо, мислиш, един от трите въпроса, които си задавах, докато първата кула гореше и звукът не работеше, беше и за терористическо нападение? А защо, мислиш, веднага, щом се появи вторият самолет, всичко ми стана ясно? Защото Америка е най-силната страна на света, най-богатата, най-модерната - всички се повлякоха по това обяснение. Дори донякъде и самите американци. Но именно от силата, от богатството, от мощта и от модерността на Америка произтича нейната уязвимост. Старата история за кучето, което си гони опашката. Произтича и от пъстрия й етнически състав, от либералността й, от уважението й към своите и гостуващите граждани. Пример: приблизително двайсет и четири милиона американци са арабомюсюлмани. И когато един Мустафа или един Мухамад дойде - от Афганистан например - да посети чичо си, никой не му забранява да тръгне на школа по пилотаж, за да се обучи в каране на Боинг 757. Никой не му забранява да се запише в университет (дано това се промени) и да се занимава с химия и биология, науките, достатъчни за започването на бактериологическа война. Никой. Дори и правителството да се страхува, че въпросният син на Аллаха ще отвлече Боинга или пък ще сипе епруветка с бактерии във водохранилище и ще предизвика мор. (Казвам "дори и да", защото този път правителството далеч не е било наясно със ставащото и излагацията на ЦРУ и ФБР надминава всяка граница. Ако аз бях президент на Съединените щати, щях да ги изхвърля всички на улицата с ритници отзад, защото са идиоти). След това уточнение, да се върнем там, откъдето тръгнахме.
Съветският съюз, сателитните държави на Съветския съюз и Народна република Китай например. Либия на Кадафи, Ирак, Иран, Сирия, Ливан на Арафат, самият Египет, самата Саудитска Арабия, чийто поданик е Усама Бин Ладен, самият Пакистан и, разбира се, Афганистан, и всички мюсюлмански региони в Африка. По летищата и в самолетите на тези страни аз винаги съм се чувствала в безопасност. Спокойна като пеленаче, което спи. Единственото нещо, от което се страхувах, беше да не ме арестуват, защото се изказвам зле за терористите. По европейските летища и самолети обаче винаги ми е било малко нервно. А по американските даже много. А конкретно в Ню Йорк - два пъти по толкова. (Във Вашингтон - не. Трябва да си призная. Самолетът срещу Пентагона наистина беше нещо неочаквано). Така че, по моему, въпросът никога не е бил "дали", а "кога". Защо, мислиш, във вторник сутринта подсъзнанието ми чувстваше безпокойство и усещане за опасност? Защо, мислиш, противно на моите навици, включих телевизора? Защо, мислиш, един от трите въпроса, които си задавах, докато първата кула гореше и звукът не работеше, беше и за терористическо нападение? А защо, мислиш, веднага, щом се появи вторият самолет, всичко ми стана ясно? Защото Америка е най-силната страна на света, най-богатата, най-модерната - всички се повлякоха по това обяснение. Дори донякъде и самите американци. Но именно от силата, от богатството, от мощта и от модерността на Америка произтича нейната уязвимост. Старата история за кучето, което си гони опашката. Произтича и от пъстрия й етнически състав, от либералността й, от уважението й към своите и гостуващите граждани. Пример: приблизително двайсет и четири милиона американци са арабомюсюлмани. И когато един Мустафа или един Мухамад дойде - от Афганистан например - да посети чичо си, никой не му забранява да тръгне на школа по пилотаж, за да се обучи в каране на Боинг 757. Никой не му забранява да се запише в университет (дано това се промени) и да се занимава с химия и биология, науките, достатъчни за започването на бактериологическа война. Никой. Дори и правителството да се страхува, че въпросният син на Аллаха ще отвлече Боинга или пък ще сипе епруветка с бактерии във водохранилище и ще предизвика мор. (Казвам "дори и да", защото този път правителството далеч не е било наясно със ставащото и излагацията на ЦРУ и ФБР надминава всяка граница. Ако аз бях президент на Съединените щати, щях да ги изхвърля всички на улицата с ритници отзад, защото са идиоти). След това уточнение, да се върнем там, откъдето тръгнахме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар